23
Пентаграм

Атанас П. Славов

Не знам откъде да започна. Да говоря за толкова близък – човек и дух – се оказва наистина трудно.

За толкова близките си – успокоявам се – ние правим малки неща, всеки ден. Мъчното идва, когато, някой ден, трябва да кажем големи неща. За да ги видим обхватно, трябва да отстъпим, крачка или левга, назад. А да отстъпим означава да се отдалечим. Което ние не искаме… аз определено не го искам, с толкова близък човек и дух.

Но дори да успея да се отдалеча, ще се препъна в следващата трудност: как да нарека „Пентаграм“.

Да го нарека „книга-събитие“ ще е подвеждащо. „Пентаграм“ не е единична случка. Той е резултатът от цял живот случки. Четиресет години безспирно, неуморимо търсене. За отговори на въпроси, които повечето от нас не задават дори в сънищата си. Например: Какви оръжия – ако изобщо – би използвала цивилизация, по-развита от нас? Къде е мястото на визионера, изпреварил недостижимо съвременниците си? Как се преживява смъртта в свят, където всичко е (осезаемо) свързано? Къде се крият вампирите – истинските вампири? И още, и още… Въпроси, побрали един живот. Такива сборници са изключителна рядкост.

Да кажа, че „Пентаграм“ е побрал живота на автора си, ще е изключителна глупост. „Пентаграм“ е поДбрал: улавя някои по-ярки отговори на ония невъобразими въпроси. Да го нарека „концентрат“ или „дестилат“… май няма да е чак така непростимо.

Непростимо ще е да го нарека „блестящ образец за книга, каквато търсим в поредица „Човешката библиотека“. Първо, така бих пропуснал другата важна същност на „Пентаграм“: че той е част от една задаваща се поредица, която въплъщава мечтите на Атанас П. Славов – трупалите се цял живот – дори по-блестящо. Следете за тая нова поредица наесен и по-нататък. И второ, с някои от отговорите и решенията, които Наско предлага тук, аз споря непримиримо. Не съм съгласен с тая книга. Не я приемам на сто процента. Тя не е моята Библия.

Поне не повече, отколкото „Последният еднорог“ или „Бленуващите кристали“, или „Слънце недосегаемо“, или…

(Наскоро прочетох едно обяснение защо е важно да не приемаме една книга като нашата Библия, за да я обичаме истински много. Ако английският не ви затруднява, вижте го тук: https://www.goodreads.com/review/show/60302611)

Но… я обичам. Истински много. Обичам гласа на автора ѝ и посоките, в които мислите му ме дърпат. Обичам напомнянето ѝ, че такъв човек съществува. И че щом съществува един, значи можем да станем и повече.

Повече.

Предложил: Калин М. Ненов


 
Коментари
стефан
1
25.09.2014 19:27
С чисто сърце, гласувах. Отговарял съм и с името Атанас Славов на този въпрос.
  коментирай
Финалисти

Представяме ви финалистите от изминалата седмица (13.10.2014 - 19.10.2014).

Маверик

Това не е роман или пък книга по бизнес и мениджмънт. Това е една от най-силните и вдъхновяващи авто...

Приказка за Стоедин

Освен че е увлекателна като сюжет, книгата е пълна с оригинални мисли и невероятно чувство за хумор....

Четирилогията: Железният светилник, Преспанските камбани, Илинден, Гласовете ви чувам

Много български роман. Обхваща голяма бурна епоха. Човешки отношения, национални и църковни борби, п...


Организатор
JobTiger.bg
Медийни партньори
Фондация Буквите Сиела Колибри Online Книжарница | Хермес БГ Книга Библио Библиотеката Списание Гранта Кафене.бг Уча се ProBook.bg New Trend